9 dic 2009, 15:56

Студено е…

  Poesía
644 0 4

СТУДЕНО Е…

 

Студено е, ох, колко е студено...
По кожата ти тръпките пълзят
и те обгръщат като змии студени…
И ледена е цялата ти плът...

Студено е, ох , колко е студено
и няма кой вратата да отвори...
А музиката сякаш тъжно стене
от празника, развихрил се отгоре...

Студено е... и тръпнеш, и се свиваш,
но топлинката все я няма, няма…
В краката ти опитва да се скрива
в кълбенце котенцето нямо...

Студено е, ох, колко е студено,
дори стените бавничко изстиват...
Огнището във теб – изпепелено -
мълчи
и ето –  вече си отиваш...

 

25 декември 1997

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...