Студено е…
СТУДЕНО Е…
Студено е, ох, колко е студено...
По кожата ти тръпките пълзят
и те обгръщат като змии студени…
И ледена е цялата ти плът...
Студено е, ох , колко е студено
и няма кой вратата да отвори...
А музиката сякаш тъжно стене
от празника, развихрил се отгоре...
Студено е... и тръпнеш, и се свиваш,
но топлинката все я няма, няма…
В краката ти опитва да се скрива
в кълбенце котенцето нямо...
Студено е, ох, колко е студено,
дори стените бавничко изстиват...
Огнището във теб – изпепелено -
мълчи
и ето – вече си отиваш...
25 декември 1997
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
