Стъклен кръг
Бледа
Безцветна
Безкръвна
Луната
Е пълна
И празна
До дъно
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Северина Даниелова Todos los derechos reservados
5 oct 2014, 21:32
Comentarios
Comentarios
-
-
Четейки тази хубава миниатюра, за която те поздравявам, Ина, се сетих за едно мое старо стихотворение, което донякъде се преплита с темата. Посвещавам ти го.
Отдалечаване (на Ина)
Увита в черното небе
съсирва бледия си цвят луната...
Неми се нижат дърветата.
От крайпътната мъгла
изниква тяхната ограда.
Притихнала не знае тя,
как скоростта ги разтопява -
едно подир едно -
без бой...
Потапя ги в далечината
на отшумелия завой. -
Selección del editor
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
