Стъклен кръг
Бледа
Безцветна
Безкръвна
Луната
Е пълна
И празна
До дъно
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Северина Даниелова Todos los derechos reservados
5 oct 2014, 21:32
Comentarios
Comentarios
-
-
Четейки тази хубава миниатюра, за която те поздравявам, Ина, се сетих за едно мое старо стихотворение, което донякъде се преплита с темата. Посвещавам ти го.
Отдалечаване (на Ина)
Увита в черното небе
съсирва бледия си цвят луната...
Неми се нижат дърветата.
От крайпътната мъгла
изниква тяхната ограда.
Притихнала не знае тя,
как скоростта ги разтопява -
едно подир едно -
без бой...
Потапя ги в далечината
на отшумелия завой. -
Selección del editor
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
