5.10.2014 г., 21:32 ч.

Стъклен кръг 

  Поезия » Бели стихове
586 0 4

Бледа

Безцветна

Безкръвна

 

Луната

 

Е пълна

И празна

 

До дъно

© Северина Даниелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Росен, Моника - (: (: (:
    Мисана, поласкана съм!
  • Четейки тази хубава миниатюра, за която те поздравявам, Ина, се сетих за едно мое старо стихотворение, което донякъде се преплита с темата. Посвещавам ти го.

    Отдалечаване (на Ина)

    Увита в черното небе
    съсирва бледия си цвят луната...
    Неми се нижат дърветата.
    От крайпътната мъгла
    изниква тяхната ограда.
    Притихнала не знае тя,
    как скоростта ги разтопява -
    едно подир едно -
    без бой...
    Потапя ги в далечината
    на отшумелия завой.
  • Браво! Изключително е!!!
Предложения
: ??:??