Стъклен кръг
Бледа
Безцветна
Безкръвна
Луната
Е пълна
И празна
До дъно
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Северина Даниелова Все права защищены
5 окт. 2014 г., 21:32
Комментарии
Комментарии
-
-
Четейки тази хубава миниатюра, за която те поздравявам, Ина, се сетих за едно мое старо стихотворение, което донякъде се преплита с темата. Посвещавам ти го.
Отдалечаване (на Ина)
Увита в черното небе
съсирва бледия си цвят луната...
Неми се нижат дърветата.
От крайпътната мъгла
изниква тяхната ограда.
Притихнала не знае тя,
как скоростта ги разтопява -
едно подир едно -
без бой...
Потапя ги в далечината
на отшумелия завой. -
Выбор редактора
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
