5 dic 2007, 7:38

Стъклен свят

1.1K 0 26

Паднаха всички граници,

илюзиите се строшиха на прах,

като че до вчера живяла съм в стъклен свят,

който вихрушка силна разруши със замах.

 

И няма в какво да вярвам,

небето от гняв и яд, почервеня.

А Луната стана огледало

на моя червен нов таван под звездите.

 

Не ме е страх, но свито сърцето

опитва да бие, да поддържа моя живот -

загубил посока, надежда и вяра, и... всичко...

Само моля се, червеният ад да не слезе на земята...

 

на новата земя под краката ми (вече не стъклена)...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...