Dec 5, 2007, 7:38 AM

Стъклен свят

1.1K 0 26

Паднаха всички граници,

илюзиите се строшиха на прах,

като че до вчера живяла съм в стъклен свят,

който вихрушка силна разруши със замах.

 

И няма в какво да вярвам,

небето от гняв и яд, почервеня.

А Луната стана огледало

на моя червен нов таван под звездите.

 

Не ме е страх, но свито сърцето

опитва да бие, да поддържа моя живот -

загубил посока, надежда и вяра, и... всичко...

Само моля се, червеният ад да не слезе на земята...

 

на новата земя под краката ми (вече не стъклена)...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...