Стъклен свят
Паднаха всички граници,
илюзиите се строшиха на прах,
като че до вчера живяла съм в стъклен свят,
който вихрушка силна разруши със замах.
И няма в какво да вярвам,
небето от гняв и яд, почервеня.
А Луната стана огледало
на моя червен нов таван под звездите.
Не ме е страх, но свито сърцето
опитва да бие, да поддържа моя живот -
загубил посока, надежда и вяра, и... всичко...
Само моля се, червеният ад да не слезе на земята...
на новата земя под краката ми (вече не стъклена)...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени