5.12.2007 г., 7:38

Стъклен свят

1.1K 0 26

Паднаха всички граници,

илюзиите се строшиха на прах,

като че до вчера живяла съм в стъклен свят,

който вихрушка силна разруши със замах.

 

И няма в какво да вярвам,

небето от гняв и яд, почервеня.

А Луната стана огледало

на моя червен нов таван под звездите.

 

Не ме е страх, но свито сърцето

опитва да бие, да поддържа моя живот -

загубил посока, надежда и вяра, и... всичко...

Само моля се, червеният ад да не слезе на земята...

 

на новата земя под краката ми (вече не стъклена)...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...