5 дек. 2007 г., 07:38

Стъклен свят

1.1K 0 26

Паднаха всички граници,

илюзиите се строшиха на прах,

като че до вчера живяла съм в стъклен свят,

който вихрушка силна разруши със замах.

 

И няма в какво да вярвам,

небето от гняв и яд, почервеня.

А Луната стана огледало

на моя червен нов таван под звездите.

 

Не ме е страх, но свито сърцето

опитва да бие, да поддържа моя живот -

загубил посока, надежда и вяра, и... всичко...

Само моля се, червеният ад да не слезе на земята...

 

на новата земя под краката ми (вече не стъклена)...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...