5 дек. 2007 г., 07:38

Стъклен свят

1.1K 0 26

Паднаха всички граници,

илюзиите се строшиха на прах,

като че до вчера живяла съм в стъклен свят,

който вихрушка силна разруши със замах.

 

И няма в какво да вярвам,

небето от гняв и яд, почервеня.

А Луната стана огледало

на моя червен нов таван под звездите.

 

Не ме е страх, но свито сърцето

опитва да бие, да поддържа моя живот -

загубил посока, надежда и вяра, и... всичко...

Само моля се, червеният ад да не слезе на земята...

 

на новата земя под краката ми (вече не стъклена)...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...