22 jul 2010, 7:36

Стъклен Свят

  Poesía
781 0 2

Стъклен Свят


Печална жал в сърцето натежава.

В миг топи се в пурпурна омая.

А мислите за теб очакват своя заник,

неизбежно време за раздяла.

 

С укор тишината ни посреща,

в стена от пепелна омраза.

Сърцето ти обвито в мрак остава.

А аз престанах да очаквам края.

 

Дъждът ръми безспирно, тихо...

в парка на отминала любов.

А там отдавна вече други

превръщаха магията в зов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...