Стъклен Свят

Poetry

776 0 2

Стъклен Свят

Печална жал в сърцето натежава.

В миг топи се в пурпурна омая.

А мислите за теб очакват своя заник,

неизбежно време за раздяла.

С укор тишината ни посреща,

в стена от пепелна омраза.

Сърцето ти обвито в мрак остава.

А аз престанах да очаквам края.

Дъждът ръми безспирно, тихо...

в парка на отминала любов.

А там отдавна вече други

превръщаха магията в зов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

harmony92 (Джоана )

Благодаря

2011-11-22T18:38:23+02:00
Любо (Любен Стефанов)

Добро попадение на образ и поанта.
Поздрави....Любо

2011-11-22T13:22:09+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0