Стъклен Свят

Poetry

777 0 2

Стъклен Свят

Печална жал в сърцето натежава.

В миг топи се в пурпурна омая.

А мислите за теб очакват своя заник,

неизбежно време за раздяла.

С укор тишината ни посреща,

в стена от пепелна омраза.

Сърцето ти обвито в мрак остава.

А аз престанах да очаквам края.

Дъждът ръми безспирно, тихо...

в парка на отминала любов.

А там отдавна вече други

превръщаха магията в зов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

harmony92 (Джоана )

Благодаря

2011-11-22T18:38:23+02:00
Любо (Любен Стефанов)

Добро попадение на образ и поанта.
Поздрави....Любо

2011-11-22T13:22:09+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0