22.07.2010 г., 7:36

Стъклен Свят

775 0 2

Стъклен Свят


Печална жал в сърцето натежава.

В миг топи се в пурпурна омая.

А мислите за теб очакват своя заник,

неизбежно време за раздяла.

 

С укор тишината ни посреща,

в стена от пепелна омраза.

Сърцето ти обвито в мрак остава.

А аз престанах да очаквам края.

 

Дъждът ръми безспирно, тихо...

в парка на отминала любов.

А там отдавна вече други

превръщаха магията в зов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...