22 июл. 2010 г., 07:36

Стъклен Свят

779 0 2

Стъклен Свят


Печална жал в сърцето натежава.

В миг топи се в пурпурна омая.

А мислите за теб очакват своя заник,

неизбежно време за раздяла.

 

С укор тишината ни посреща,

в стена от пепелна омраза.

Сърцето ти обвито в мрак остава.

А аз престанах да очаквам края.

 

Дъждът ръми безспирно, тихо...

в парка на отминала любов.

А там отдавна вече други

превръщаха магията в зов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...