Стъклени мисли

27 jul 2013, 15:46

Poesía

460 0 2

Започнах да рисувам мисъл.

Някой звънна и я изтървах.

Пръсна се на хиляди парченца!

Аз не ги събрах.

Много пъти ставаше така.

Много пъти мисълта изпусках.

Всичко стана на стъкла,

болезнено забиващи се в моята глава!

Стъклени мисли! Трябва да ги събера!

Трябва някъде да си ги прибера!

Не! Няма да е като морга за коли!

Мисли, мисли, ама и тях ги боли!

Ще ги подредя във витраж!

Ще минавам край тях всеки ден!

Ще ги гледам за кураж!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

goblenka (Маргарита Ангелова)

2013-07-27T19:13:16+03:00

Не знам. Написах го тази сутрин и го пуснах тук и в абв форума. Ако влизате и там... Иначе няма къде да го видите. Или, усещането Ви е познато?
Helius (Елена Костадинова)

2013-07-27T18:13:07+03:00

Защо ли ми е познато
Поздрав!
Усещането