Стъклени мисли
Започнах да рисувам мисъл.
Някой звънна и я изтървах.
Пръсна се на хиляди парченца!
Аз не ги събрах.
Много пъти ставаше така.
Много пъти мисълта изпусках.
Всичко стана на стъкла,
болезнено забиващи се в моята глава!
Стъклени мисли! Трябва да ги събера!
Трябва някъде да си ги прибера!
Не! Няма да е като морга за коли!
Мисли, мисли, ама и тях ги боли!
Ще ги подредя във витраж!
Ще минавам край тях всеки ден!
Ще ги гледам за кураж!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados
Не знам. Написах го тази сутрин и го пуснах тук и в абв форума. Ако влизате и там... Иначе няма къде да го видите. Или, усещането Ви е познато?