Стъклени мисли

Jul 27, 2013, 3:46 PM

Poetry

461 0 2

Започнах да рисувам мисъл.

Някой звънна и я изтървах.

Пръсна се на хиляди парченца!

Аз не ги събрах.

Много пъти ставаше така.

Много пъти мисълта изпусках.

Всичко стана на стъкла,

болезнено забиващи се в моята глава!

Стъклени мисли! Трябва да ги събера!

Трябва някъде да си ги прибера!

Не! Няма да е като морга за коли!

Мисли, мисли, ама и тях ги боли!

Ще ги подредя във витраж!

Ще минавам край тях всеки ден!

Ще ги гледам за кураж!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

goblenka (Маргарита Ангелова)

2013-07-27T19:13:16+03:00

Не знам. Написах го тази сутрин и го пуснах тук и в абв форума. Ако влизате и там... Иначе няма къде да го видите. Или, усещането Ви е познато?
Helius (Елена Костадинова)

2013-07-27T18:13:07+03:00

Защо ли ми е познато
Поздрав!
Усещането