27 июл. 2013 г., 15:46

Стъклени мисли 

  Поэзия
457 0 2

Започнах да рисувам мисъл.

Някой звънна и я изтървах.

Пръсна се на хиляди парченца!

Аз не ги събрах.

Много пъти ставаше така.

Много пъти мисълта изпусках.

Всичко стана на стъкла,

болезнено забиващи се в моята глава!

Стъклени мисли! Трябва да ги събера!

Трябва някъде да си ги прибера!

Не! Няма да е като морга за коли!

Мисли, мисли, ама и тях ги боли!

Ще ги подредя във витраж!

Ще минавам край тях всеки ден!

Ще ги гледам за кураж!

 

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не знам. Написах го тази сутрин и го пуснах тук и в абв форума. Ако влизате и там... Иначе няма къде да го видите. Или, усещането Ви е познато?
  • Защо ли ми е познато
    Поздрав!
    Усещането
Предложения
: ??:??