Стъклени мисли
Започнах да рисувам мисъл.
Някой звънна и я изтървах.
Пръсна се на хиляди парченца!
Аз не ги събрах.
Много пъти ставаше така.
Много пъти мисълта изпусках.
Всичко стана на стъкла,
болезнено забиващи се в моята глава!
Стъклени мисли! Трябва да ги събера!
Трябва някъде да си ги прибера!
Не! Няма да е като морга за коли!
Мисли, мисли, ама и тях ги боли!
Ще ги подредя във витраж!
Ще минавам край тях всеки ден!
Ще ги гледам за кураж!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
Не знам. Написах го тази сутрин и го пуснах тук и в абв форума. Ако влизате и там... Иначе няма къде да го видите. Или, усещането Ви е познато?