23 feb 2018, 23:38

Стъклени очи

  Poesía
1.2K 4 8

Имало едно време едно момиче

Да, това съм аз,

Пътува безспирно тя

И никой никога не я спря.

Никъде не е тя желана

Навсякъде е гледана с омраза

Причината за това хорско отношение

Е нейн недъг, който предизвиква смущение.

Очите й стъклени са,

Те отразяват душата грозна.

Затова е тяхната омраза,

А тя се чуди кой така я наказа.

Това момиче аз съм,

Но и ти, и тя, и той.

И никога няма да намерим ние покой.

Да, това сме ние, това сте вие или те.

Моля, не убивайте това невинно дете!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Proletina Palova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Искрено благодаря и естествено, че няма -с труд и постоянство всичко си идва на мястото
  • радвам се
    Успех в писането и да не се отказваш
  • Благодаря ви, прочетох ги! Много ми харесаха !!!!
  • Хареса ми. А на тебе, Пролетина може би ще ти харесат тези две: "Кристалният Джакомо" от Джани Родари и "Лов на дете" от Жак Превер. Приятно четене
  • Благодаря! Бих се радвала ако погледнете и нередактираната версия, която все още не е одобрена

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...