Ppalova (Proletina Palova)
10 18
23.02.2018 г., 23:38 ч.

Стъклени очи 

  Поезия
774 4 8

Имало едно време едно момиче

Да, това съм аз,

Пътува безспирно тя

И никой никога не я спря.

Никъде не е тя желана

Навсякъде е гледана с омраза

Причината за това хорско отношение

Е нейн недъг, който предизвиква смущение.

Очите й стъклени са,

Те отразяват душата грозна.

Затова е тяхната омраза,

А тя се чуди кой така я наказа.

Това момиче аз съм,

Но и ти, и тя, и той.

И никога няма да намерим ние покой.

Да, това сме ние, това сте вие или те.

Моля, не убивайте това невинно дете!

© Proletina Palova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Искрено благодаря и естествено, че няма -с труд и постоянство всичко си идва на мястото
  • радвам се
    Успех в писането и да не се отказваш
  • Благодаря ви, прочетох ги! Много ми харесаха !!!!
  • Хареса ми. А на тебе, Пролетина може би ще ти харесат тези две: "Кристалният Джакомо" от Джани Родари и "Лов на дете" от Жак Превер. Приятно четене
  • Благодаря! Бих се радвала ако погледнете и нередактираната версия, която все още не е одобрена
  • Интересна логика - на места ритъмът се губи, но смисъла на стихотворението ти е уникален за което поздравления от мен, браво!
  • Браво!
  • Леле😍
Предложения
: ??:??