23 февр. 2018 г., 23:38

Стъклени очи

1.2K 4 8

Имало едно време едно момиче

Да, това съм аз,

Пътува безспирно тя

И никой никога не я спря.

Никъде не е тя желана

Навсякъде е гледана с омраза

Причината за това хорско отношение

Е нейн недъг, който предизвиква смущение.

Очите й стъклени са,

Те отразяват душата грозна.

Затова е тяхната омраза,

А тя се чуди кой така я наказа.

Това момиче аз съм,

Но и ти, и тя, и той.

И никога няма да намерим ние покой.

Да, това сме ние, това сте вие или те.

Моля, не убивайте това невинно дете!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Proletina Palova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Искрено благодаря и естествено, че няма -с труд и постоянство всичко си идва на мястото
  • радвам се
    Успех в писането и да не се отказваш
  • Благодаря ви, прочетох ги! Много ми харесаха !!!!
  • Хареса ми. А на тебе, Пролетина може би ще ти харесат тези две: "Кристалният Джакомо" от Джани Родари и "Лов на дете" от Жак Превер. Приятно четене
  • Благодаря! Бих се радвала ако погледнете и нередактираната версия, която все още не е одобрена

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...