Стъклени очи
Имало едно време едно момиче
Да, това съм аз,
Пътува безспирно тя
И никой никога не я спря.
Никъде не е тя желана
Навсякъде е гледана с омраза
Причината за това хорско отношение
Е нейн недъг, който предизвиква смущение.
Очите й стъклени са,
Те отразяват душата грозна.
Затова е тяхната омраза,
А тя се чуди кой така я наказа.
Това момиче аз съм,
Но и ти, и тя, и той.
И никога няма да намерим ние покой.
Да, това сме ние, това сте вие или те.
Моля, не убивайте това невинно дете!
© Proletina Palova All rights reserved.
