23 jun 2017, 13:23

Стъкло 

  Poesía » De amor
512 0 6

Безупречно красиво пак е утрото

под младата, премръзнала бреза.

Едно дете с дъха си нарисува

на прозореца събудена сърна.

 

Снегът по пръстите ми скърца,

пушек бял и мирис на кафе.

Жена с червена шапка, кроасани,

снежно слънце и полу-небе.

 

Отнякъде се връщам със съня ти

и в очите с мокри пеперуди.

Изумрудено в косите ми е утрото

на любовта, която ме погуби.

© Elena Rafailova Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??