Стъкло
Безупречно красиво пак е утрото
под младата, премръзнала бреза.
Едно дете с дъха си нарисува
на прозореца събудена сърна.
Снегът по пръстите ми скърца,
пушек бял и мирис на кафе.
Жена с червена шапка, кроасани,
снежно слънце и полу-небе.
Отнякъде се връщам със съня ти
и в очите с мокри пеперуди.
Изумрудено в косите ми е утрото
на любовта, която ме погуби.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Elena Rafailova Все права защищены
