23.06.2017 г., 13:23 ч.

Стъкло 

  Поезия » Любовна
514 0 6

Безупречно красиво пак е утрото

под младата, премръзнала бреза.

Едно дете с дъха си нарисува

на прозореца събудена сърна.

 

Снегът по пръстите ми скърца,

пушек бял и мирис на кафе.

Жена с червена шапка, кроасани,

снежно слънце и полу-небе.

 

Отнякъде се връщам със съня ти

и в очите с мокри пеперуди.

Изумрудено в косите ми е утрото

на любовта, която ме погуби.

© Elena Rafailova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??