Безупречно красиво пак е утрото
под младата, премръзнала бреза.
Едно дете с дъха си нарисува
на прозореца събудена сърна.
Снегът по пръстите ми скърца,
пушек бял и мирис на кафе.
Жена с червена шапка, кроасани,
снежно слънце и полу-небе.
Отнякъде се връщам със съня ти
и в очите с мокри пеперуди.
Изумрудено в косите ми е утрото
на любовта, която ме погуби.
© Elena Rafailova All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
