Кiara (Киара)
182 300
9 nov 2007, 13:54

Стъклописна тишина 

  Poesía » Otra
787 0 13

Събуди ме сънливостта на утрото,
облечено във мойто детско "мамо".
Разлисти се и слънчелиста
в петте посоки на  малкия ми ярък Май.
В небето, скрита, се прозя луната,
прелисти приказка със хубав край.
По босите пети на облаците бели,
жълтокоса, есента се зазлати.
И в славейната песен  тихо се повяха,
думите: "дали"... "нали".
А вън снегът премижа плахо
във стария и сляп фенер
и скри историята звънка
сред десет сиво-северни мъгли.
Предречени, вечерите димяха
във малкия ми дом,
в огнището, в сърцето -
в разлята утрин 
на миризма от ягодово сладко
и шум на бързо бягащи мечти.
И ветровете по прозорците навяха 
стъклописно диамантената тишина.
В нощта се завъртя едно вретено.
Огря го луничавата луна.
В очите ми заспаха, тази вечер,
чисти, насълзени,

две бисерни звезди.
Молитвено се свиха, мастилено, зениците.
Амин.

 

© Киара Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??