Кiara (Киара)
182 300
9.11.2007 г., 13:54 ч.

Стъклописна тишина 

  Поезия » Друга
749 0 13

Събуди ме сънливостта на утрото,
облечено във мойто детско "мамо".
Разлисти се и слънчелиста
в петте посоки на  малкия ми ярък Май.
В небето, скрита, се прозя луната,
прелисти приказка със хубав край.
По босите пети на облаците бели,
жълтокоса, есента се зазлати.
И в славейната песен  тихо се повяха,
думите: "дали"... "нали".
А вън снегът премижа плахо
във стария и сляп фенер
и скри историята звънка
сред десет сиво-северни мъгли.
Предречени, вечерите димяха
във малкия ми дом,
в огнището, в сърцето -
в разлята утрин 
на миризма от ягодово сладко
и шум на бързо бягащи мечти.
И ветровете по прозорците навяха 
стъклописно диамантената тишина.
В нощта се завъртя едно вретено.
Огря го луничавата луна.
В очите ми заспаха, тази вечер,
чисти, насълзени,

две бисерни звезди.
Молитвено се свиха, мастилено, зениците.
Амин.

 

© Киара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??