Събуди ме сънливостта на утрото,
облечено във мойто детско "мамо".
Разлисти се и слънчелиста
в петте посоки на малкия ми ярък Май.
В небето, скрита, се прозя луната,
прелисти приказка със хубав край.
По босите пети на облаците бели,
жълтокоса, есента се зазлати.
И в славейната песен тихо се повяха,
думите: "дали"... "нали".
А вън снегът премижа плахо
във стария и сляп фенер ...