Стъклописна тишина
Събуди ме сънливостта на утрото,
облечено във мойто детско "мамо".
Разлисти се и слънчелиста
в петте посоки на малкия ми ярък Май.
В небето, скрита, се прозя луната,
прелисти приказка със хубав край.
По босите пети на облаците бели,
жълтокоса, есента се зазлати.
И в славейната песен тихо се повяха,
думите: "дали"... "нали".
А вън снегът премижа плахо
във стария и сляп фенер
и скри историята звънка
сред десет сиво-северни мъгли.
Предречени, вечерите димяха
във малкия ми дом,
в огнището, в сърцето -
в разлята утрин
на миризма от ягодово сладко
и шум на бързо бягащи мечти.
И ветровете по прозорците навяха
стъклописно диамантената тишина.
В нощта се завъртя едно вретено.
Огря го луничавата луна.
В очите ми заспаха, тази вечер,
чисти, насълзени,
две бисерни звезди.
Молитвено се свиха, мастилено, зениците.
Амин.
© Киара All rights reserved.
