9 jul 2016, 8:34

Стъкълца

  Poesía » Otra
1.4K 1 11

И аз също понякога плача ...
Оказа се, също съм жива ...
Задавя се неволно душата ми,
там вътре приютила сълзи.

Да, разбира се, плача. Скърбя.
Но сълзите ми никой не вижда ...
Тихичко роня от стъкълцата
на парченцата разбити мечти.

Да, да - плача. Точно като жена.
Всяка болка изплаквам с тъга ...
Но на света гледам по-различно
от сълзите, попили в душата ми.

 

Весела ЙОСИФОВА

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми е приятно, Аги. Благодаря ти!
  • очите сълзи непролели, нищо не са видели на този свят, Веси...наминах, като в доброто старо време...какви времена бяха...вълчи прегръдки за словото!!!
  • Благодаря Ви, момичета и момчета!
  • Светлината се пречупва през сълзите и светът се вижда не такъв, какъвто е! Поздрави!
  • Отдавна влизаш в света като поет и все така влизай, за да ни радваш. Wali /Виолета Томова/

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...