9 июл. 2016 г., 08:34

Стъкълца

1.4K 1 11

И аз също понякога плача ...
Оказа се, също съм жива ...
Задавя се неволно душата ми,
там вътре приютила сълзи.

Да, разбира се, плача. Скърбя.
Но сълзите ми никой не вижда ...
Тихичко роня от стъкълцата
на парченцата разбити мечти.

Да, да - плача. Точно като жена.
Всяка болка изплаквам с тъга ...
Но на света гледам по-различно
от сълзите, попили в душата ми.

 

Весела ЙОСИФОВА

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми е приятно, Аги. Благодаря ти!
  • очите сълзи непролели, нищо не са видели на този свят, Веси...наминах, като в доброто старо време...какви времена бяха...вълчи прегръдки за словото!!!
  • Благодаря Ви, момичета и момчета!
  • Светлината се пречупва през сълзите и светът се вижда не такъв, какъвто е! Поздрави!
  • Отдавна влизаш в света като поет и все така влизай, за да ни радваш. Wali /Виолета Томова/

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...