9.07.2016 г., 8:34 ч.

Стъкълца 

  Поезия » Друга
1144 1 11

И аз също понякога плача ...
Оказа се, също съм жива ...
Задавя се неволно душата ми,
там вътре приютила сълзи.

Да, разбира се, плача. Скърбя.
Но сълзите ми никой не вижда ...
Тихичко роня от стъкълцата
на парченцата разбити мечти.

Да, да - плача. Точно като жена.
Всяка болка изплаквам с тъга ...
Но на света гледам по-различно
от сълзите, попили в душата ми.

 

Весела ЙОСИФОВА

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми е приятно, Аги. Благодаря ти!
  • очите сълзи непролели, нищо не са видели на този свят, Веси...наминах, като в доброто старо време...какви времена бяха...вълчи прегръдки за словото!!!
  • Благодаря Ви, момичета и момчета!
  • Светлината се пречупва през сълзите и светът се вижда не такъв, какъвто е! Поздрави!
  • Отдавна влизаш в света като поет и все така влизай, за да ни радваш. Wali /Виолета Томова/
  • Споделям!Поздрави!
  • ... твоите мечти - в стъкленици,
    бели са - бели са птици,
    ако някой ли ги докосне -
    ще се стопят - същински восък...

    Но имаш - чисто по женски -
    чиста водица в менче,
    някой ли момък отпие,
    сълзите ти ще изтрие...

    Обичнице!
  • Всички плачем понякога, Веси!
    Това значи, че душата е жива, че чувства, че я има.
    Прегръдка!
  • Много добре си го казала, Веси! Силно и убедително! Поздравления!
  • Близко...
    "Ако не си сигурен, че можеш да вземеш тъгата на човек и да понесеш тежестта ѝ, никога не рови зад усмивката му. Усмивката може да крие страшни неща."
    Валентина Йоргова
  • "Но на света гледам по-различно
    от сълзите, попили в душата ми."
    Точно като поет...
Предложения
: ??:??