9.07.2016 г., 8:34

Стъкълца

1.4K 1 11

И аз също понякога плача ...
Оказа се, също съм жива ...
Задавя се неволно душата ми,
там вътре приютила сълзи.

Да, разбира се, плача. Скърбя.
Но сълзите ми никой не вижда ...
Тихичко роня от стъкълцата
на парченцата разбити мечти.

Да, да - плача. Точно като жена.
Всяка болка изплаквам с тъга ...
Но на света гледам по-различно
от сълзите, попили в душата ми.

 

Весела ЙОСИФОВА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми е приятно, Аги. Благодаря ти!
  • очите сълзи непролели, нищо не са видели на този свят, Веси...наминах, като в доброто старо време...какви времена бяха...вълчи прегръдки за словото!!!
  • Благодаря Ви, момичета и момчета!
  • Светлината се пречупва през сълзите и светът се вижда не такъв, какъвто е! Поздрави!
  • Отдавна влизаш в света като поет и все така влизай, за да ни радваш. Wali /Виолета Томова/

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....