Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
15 may 2008, 15:37

Стъпка по стъпка 

  Poesía » Otra
1262 1 34
Стъпка по стъпка отивам си. Свиквам.
Малко ми трябва да тръшна вратата.
Вече е късно. (И не, че го искам).
Просто натиснах погрешка бравата.


Може би грешка или шесто чувство.
Малко е късно за тези въпроси!
Не, не сънувам. Отново се случва.
Няма назад, а при теб е залостено.


Здрави резета, подпиращи минало.
Там го оставих, не взех и минута.
Минах през прага. И всичко е сринато.
Нямах и време да се сбогувам.


Колко ли "сбогом" си чувал преди?
Още едно ще е много натрапчиво.
Помня от тръгване как ме боли.
Помня и колко трудни са крачките.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Помня от тръгване как ме боли.
    Помня и колко трудни са крачките.\

    !!!!!!!!
  • Наистина ли ви боли като ни казвате "Сбогом" ?
  • Благодаря от сърце!
  • Елишке...

    Ave
  • Присъединявам се към поздравите на преждекоментиралите. Прекрасен стих!Нека те поздравя с нещо мое:

    Щом зад мене остана прагът,
    сред сфуматото на душата ти
    те видях по-ясно от всякога,
    изосвавил в мрака себе си.
  • Ех, Елишка, много болезнено!
    !!!
  • Прочетох...със закъснение и харесах!
    Поздравления!
  • Всяко тръгване боли!
    Всеки спомен е раздяла.
    но оставим ли "преди",
    бъдещето закъснява!
    Любимка си ми Ели!
    Чета те с удоволствие!
  • Благодаря!
  • Много ми хареса ,Ели!
    Пишеш главозамайващо..
  • Миналото е нищо повече от... минало!
    Поздрав, Ели!
  • Трогна ме!Поредният прекрасен стих!Прегръщам те!
  • Бъдещето не може без минало!Просто го постави дълбоко в себе си,
    от където ще се разнищтват само и единствено красиви спомени!
    Поздрав,Ели!
  • Благодаря ви!
  • "Колко ли "сбогом" си чувал преди?
    Още едно ще е много натрапчиво.
    Помня от тръгване как ме боли.
    Помня и колко трудни са крачките."
    Помня и аз Елишке!
    Миналото си има своето място , но назад!
    А напред е просторът, и нагоре, нагоре!
    Поздравления!
  • "Няма назад, а при теб е залостено."
    Какво повече да се каже? Поздрави!
  • Поздрави за този силно въздействащ стих,Ели!
  • прекрасни са стиховете ти, чета те всеки път с удоволдтвие! поздрав!
  • Харесах!
  • "Помня от тръгване как ме боли.
    Помня и колко трудни са крачките."

    Все още ме боли... и все още са ми трудни крачките... Затова ще замълча...
    Прониза ме стихът ти, Ели!...
  • Помня от тръгване как ме боли.
    Помня и колко трудни са крачките. !!!!!

    Всеки път ме разтърсваш, Ели
    ..толкова си добра, че чак боли...
  • Благодаря на всички!
  • замисли ме...трудни са тези крачки...
    по пътя към разделите...
    Чудесен стих! с обич, Елишка.
  • От всяка раздяла боли...
    Поздрав!
  • Много мислих какво да напиша...още не мога да го измисля...просто...думите са излишни пред истинската поезия!!!
  • ...е тоя път е мен ме разби...
  • Щом е залостена вратата, за целта си има и прозорци!
    Браво, Ели!
  • "Здрави резета,подпиращи минало."
    Поздравления!
  • "Колко ли "сбогом" си чувал преди?
    Още едно ще е много натрапчиво."

    ...

    !
  • Трудни стъпки!
  • От миналото се взима само, колкото ти е необходимо. Поздрав за стиха!
  • Всеки път,когато чета твои стихове оставам без дъх.Чудесна си!А първите крачки са най-трудни,после става по-лесно.
  • Всяко тръгване е трудно, стъпките болят... Вземи красивите, топли моменти и ги скътай в себе си.

    Много, много!!!
  • важното е да оставиш миналото там, където му е мястото
Propuestas
: ??:??