May 15, 2008, 3:37 PM
Стъпка по стъпка
Стъпка по стъпка отивам си. Свиквам.
Малко ми трябва да тръшна вратата.
Вече е късно. (И не, че го искам).
Просто натиснах погрешка бравата.
Може би грешка или шесто чувство.
Малко е късно за тези въпроси!
Не, не сънувам. Отново се случва.
Няма назад, а при теб е залостено.
Здрави резета, подпиращи минало.
Там го оставих, не взех и минута.
Минах през прага. И всичко е сринато.
Нямах и време да се сбогувам.
Колко ли "сбогом" си чувал преди?
Още едно ще е много натрапчиво.
Помня от тръгване как ме боли.
Помня и колко трудни са крачките.
Малко ми трябва да тръшна вратата.
Вече е късно. (И не, че го искам).
Просто натиснах погрешка бравата.
Може би грешка или шесто чувство.
Малко е късно за тези въпроси!
Не, не сънувам. Отново се случва.
Няма назад, а при теб е залостено.
Здрави резета, подпиращи минало.
Там го оставих, не взех и минута.
Минах през прага. И всичко е сринато.
Нямах и време да се сбогувам.
Колко ли "сбогом" си чувал преди?
Още едно ще е много натрапчиво.
Помня от тръгване как ме боли.
Помня и колко трудни са крачките.
© Елица Стоянова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Наистина ли ви боли като ни казвате "Сбогом" ?
-
Благодаря от сърце!
-
Елишке...
Ave -
Присъединявам се към поздравите на преждекоментиралите. Прекрасен стих!Нека те поздравя с нещо мое:
Щом зад мене остана прагът,
сред сфуматото на душата ти
те видях по-ясно от всякога,
изосвавил в мрака себе си. -
Ех, Елишка, много болезнено!
!!! -
Прочетох...със закъснение и харесах!
Поздравления! -
Всяко тръгване боли!
Всеки спомен е раздяла.
но оставим ли "преди",
бъдещето закъснява!
Любимка си ми Ели!
Чета те с удоволствие! -
Благодаря!
-
Много ми хареса ,Ели!
Пишеш главозамайващо.. -
Миналото е нищо повече от... минало!
Поздрав, Ели! -
Трогна ме!Поредният прекрасен стих!Прегръщам те!
-
Бъдещето не може без минало!Просто го постави дълбоко в себе си,
от където ще се разнищтват само и единствено красиви спомени!
Поздрав,Ели! -
Благодаря ви!
-
"Колко ли "сбогом" си чувал преди?
Още едно ще е много натрапчиво.
Помня от тръгване как ме боли.
Помня и колко трудни са крачките."
Помня и аз Елишке!
Миналото си има своето място , но назад!
А напред е просторът, и нагоре, нагоре!
Поздравления! -
"Няма назад, а при теб е залостено."
Какво повече да се каже? Поздрави! -
Поздрави за този силно въздействащ стих,Ели!
-
прекрасни са стиховете ти, чета те всеки път с удоволдтвие! поздрав!
-
Харесах!
-
"Помня от тръгване как ме боли.
Помня и колко трудни са крачките."
Все още ме боли... и все още са ми трудни крачките... Затова ще замълча...
Прониза ме стихът ти, Ели!... -
Помня от тръгване как ме боли.
Помня и колко трудни са крачките. !!!!!
Всеки път ме разтърсваш, Ели
..толкова си добра, че чак боли... -
Благодаря на всички!
-
замисли ме...трудни са тези крачки...
по пътя към разделите...
Чудесен стих! с обич, Елишка. -
От всяка раздяла боли...
Поздрав! -
Много мислих какво да напиша...още не мога да го измисля...просто...думите са излишни пред истинската поезия!!!
-
...е тоя път е мен ме разби...
-
Щом е залостена вратата, за целта си има и прозорци!
Браво, Ели! -
"Здрави резета,подпиращи минало."
Поздравления! -
"Колко ли "сбогом" си чувал преди?
Още едно ще е много натрапчиво."
...
! -
Трудни стъпки!
-
От миналото се взима само, колкото ти е необходимо. Поздрав за стиха!
-
Всеки път,когато чета твои стихове оставам без дъх.Чудесна си!А първите крачки са най-трудни,после става по-лесно.
-
Всяко тръгване е трудно, стъпките болят... Вземи красивите, топли моменти и ги скътай в себе си.
Много, много!!! -
важното е да оставиш миналото там, където му е мястото
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Помня и колко трудни са крачките.\
!!!!!!!!