СТЪПКИ В ПРОЛЕТНИЯ СНЯГ
Препълнена е тишината с думи,
загубили посоката към хората.
Удавени в талаза на умората,
поели са по непознати друми.
И вярваме, че пролетта е близо –
гугукат на перваза бели гълъби.
Чертите ѝ, от дъждове нащърбени,
попиват в безгреховната ми риза.
И – сякаш птица, зимата отлитва.
Крилете ѝ дали ще забележите –
край пусти спирки или край строежите ...