Суицидно

7 jul 2013, 0:03

Poesía » Otra

634 1 4

Суицидно

Навярно повеят на близка неизбежност

погалил ме е с мамеща ръка.

Оттам ли иде тази хладна нежност?

Звучи мелодия, досягаща Мига...

На рамото ми каца пеперуда.

Самотен кей проправя път в нощта.

Нозете ми - внезапна и учудена,

прегръща раздвоена тишина.

Обърнал гръб, отива си брегът...

Застинало, не мръдва уж небето;

небе - циклоп, с вторачена луна.

Пеперудата полита към морето.

Безмълвна музика... Акорди блус.

Този кей е дансинг пуст,

но, ето - прави реверанс вълна...!

Искаш да танцуваме, Море?!

Или даряваш ми солените си длани

преди нависналото, смазващо Небе

за танц, отдавна чакан, ме покани.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

M1234567891 (Миночка Митева)

2013-07-07T09:48:36+03:00

Космическа мелодия на сърцето,пропита от флоиди на безкрая!Поздрав за хубавия стих!
radiola (Рада Димова)

2013-07-07T07:48:59+03:00

Завладяващо и наистина суицидно!Хареса ми много!
Helius (Елена Костадинова)

2013-07-07T01:15:01+03:00

Прекрасно!
toxin (Таня Донова)

2013-07-07T00:03:27+03:00

Навярно повеят на близка неизбежност... прикова цялата ми сетивност тук, на този бряг, където море, небе, мелодия и танц се сливат във великолепна поезия! Браво!