Суицидно

7 июл. 2013 г., 00:03

Поэзия » Другая

635 1 4

Суицидно

Навярно повеят на близка неизбежност

погалил ме е с мамеща ръка.

Оттам ли иде тази хладна нежност?

Звучи мелодия, досягаща Мига...

На рамото ми каца пеперуда.

Самотен кей проправя път в нощта.

Нозете ми - внезапна и учудена,

прегръща раздвоена тишина.

Обърнал гръб, отива си брегът...

Застинало, не мръдва уж небето;

небе - циклоп, с вторачена луна.

Пеперудата полита към морето.

Безмълвна музика... Акорди блус.

Този кей е дансинг пуст,

но, ето - прави реверанс вълна...!

Искаш да танцуваме, Море?!

Или даряваш ми солените си длани

преди нависналото, смазващо Небе

за танц, отдавна чакан, ме покани.

M1234567891 (Миночка Митева)

2013-07-07T09:48:36+03:00

Космическа мелодия на сърцето,пропита от флоиди на безкрая!Поздрав за хубавия стих!
radiola (Рада Димова)

2013-07-07T07:48:59+03:00

Завладяващо и наистина суицидно!Хареса ми много!
Helius (Елена Костадинова)

2013-07-07T01:15:01+03:00

Прекрасно!
toxin (Таня Донова)

2013-07-07T00:03:27+03:00

Навярно повеят на близка неизбежност... прикова цялата ми сетивност тук, на този бряг, където море, небе, мелодия и танц се сливат във великолепна поезия! Браво!