Суицидно
Суицидно
Навярно повеят на близка неизбежност
погалил ме е с мамеща ръка.
Оттам ли иде тази хладна нежност?
Звучи мелодия, досягаща Мига...
На рамото ми каца пеперуда.
Самотен кей проправя път в нощта.
Нозете ми - внезапна и учудена,
прегръща раздвоена тишина.
Обърнал гръб, отива си брегът...
Застинало, не мръдва уж небето;
небе - циклоп, с вторачена луна.
Пеперудата полита към морето.
Безмълвна музика... Акорди блус.
Този кей е дансинг пуст,
но, ето - прави реверанс вълна...!
Искаш да танцуваме, Море?!
Или даряваш ми солените си длани
преди нависналото, смазващо Небе
за танц, отдавна чакан, ме покани.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмил Нешев Все права защищены
