7.07.2013 г., 0:03 ч.

Суицидно 

  Поезия » Друга
709 1 4
Суицидно
Навярно повеят на близка неизбежност
погалил ме е с мамеща ръка.
Оттам ли иде тази хладна нежност?
Звучи мелодия, досягаща Мига...
На рамото ми каца пеперуда.
Самотен кей проправя път в нощта.
Нозете ми - внезапна и учудена,
прегръща раздвоена тишина.
Обърнал гръб, отива си брегът...
Застинало, не мръдва уж небето;
небе - циклоп, с вторачена луна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмил Нешев Всички права запазени

Предложения
: ??:??