Суицидно
Суицидно
Навярно повеят на близка неизбежност
погалил ме е с мамеща ръка.
Оттам ли иде тази хладна нежност?
Звучи мелодия, досягаща Мига...
На рамото ми каца пеперуда.
Самотен кей проправя път в нощта.
Нозете ми - внезапна и учудена,
прегръща раздвоена тишина.
Обърнал гръб, отива си брегът...
Застинало, не мръдва уж небето;
небе - циклоп, с вторачена луна.
Пеперудата полита към морето.
Безмълвна музика... Акорди блус.
Този кей е дансинг пуст,
но, ето - прави реверанс вълна...!
Искаш да танцуваме, Море?!
Или даряваш ми солените си длани
преди нависналото, смазващо Небе
за танц, отдавна чакан, ме покани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмил Нешев Всички права запазени
