Ако можех... щях мечтите 

да превъна в изпълнение.

И щях света в усмивки да обвия.

Но човек съм, само се изхвърлям.

Надскачам даже своят срам...

Как спя... събуждам се виновен.

Грях, да виновен без вина доказан.

Подигравка, плувам в тъмнината!?

А облак бял, мечта, окрита от мен!?

Защо след всяка буря слънцето изгрява? 

Боли ме, загубил, чест и вяра.

Море, вълни, о, Боже и морска болест.

Тъгувам навярно любовта загубил...

кой аз ли! Да... тъгувам в самота.

Сурва, сурва, весела година...

догодина... до амина.