31 ene 2013, 17:56  

Сватба

  Poesía
1.1K 0 3

Сватба

 

Стиховете са посветени на сестра ми, която стана свекърва два пъти, :) но от ония,  другите, добрите. :) Моля, не изпращайте ловната дружинка! :)

 

Отново бият празнични камбани,

задава се голяма веселба,

че двама млади днес се женят рано,

щастливи, с грейнали лица.

 

Усмихва се майката, гости посреща,

а във сърцето се вихри пожар

и пари в очите сълзата гореща.

Ах, сине, кога си така възмъжал?

 

Кога се изнизаха тези години?

До вчера бе още малко момче,

а днеска невястата водиш ми, сине,

и в погледа няма молба се чете.

 

Обичам я, майко, не мога без нея.

Обичам и тебе, знаеш нали?

Но тя е жената, с която копнея

да доживея до старини...

 

Жената, която до мене ще крачи

в трудни моменти, в радостни дни.

Със мен ще се смее и с мене ще плаче.

Недей я отблъсква, а я приеми.

 

Усмихва се майката, нежно прегръща

момичето на свойто голямо момче.

Добре дошла, дъще, в нашата къща!

Бъдете щастливи и много късмет!

 

Отново бият празнични камбани,

че беше днес голяма веселба.

Ожениха се двама млади рано.

Щастлива е и майката сега.

 

Утихна и пожара във сърцето,

сълзите във очите пресуши.

От майчината обич към момчето

за своята снаха ще отдели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Керанка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бързо растат децата, неусетно...
    Този стих трябва да се включи в "Наръчник за бъдещи свекърви"
    ( думите ти в началото ме разбиха направо )
  • Ех,Кери,де да бяха всички свекърви като нея!Харесах!Поздрави!
  • Харесва ми.
    Много любов!
    Поздрави!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...