31.01.2013 г., 17:56  

Сватба

1.1K 0 3

Сватба

 

Стиховете са посветени на сестра ми, която стана свекърва два пъти, :) но от ония,  другите, добрите. :) Моля, не изпращайте ловната дружинка! :)

 

Отново бият празнични камбани,

задава се голяма веселба,

че двама млади днес се женят рано,

щастливи, с грейнали лица.

 

Усмихва се майката, гости посреща,

а във сърцето се вихри пожар

и пари в очите сълзата гореща.

Ах, сине, кога си така възмъжал?

 

Кога се изнизаха тези години?

До вчера бе още малко момче,

а днеска невястата водиш ми, сине,

и в погледа няма молба се чете.

 

Обичам я, майко, не мога без нея.

Обичам и тебе, знаеш нали?

Но тя е жената, с която копнея

да доживея до старини...

 

Жената, която до мене ще крачи

в трудни моменти, в радостни дни.

Със мен ще се смее и с мене ще плаче.

Недей я отблъсква, а я приеми.

 

Усмихва се майката, нежно прегръща

момичето на свойто голямо момче.

Добре дошла, дъще, в нашата къща!

Бъдете щастливи и много късмет!

 

Отново бият празнични камбани,

че беше днес голяма веселба.

Ожениха се двама млади рано.

Щастлива е и майката сега.

 

Утихна и пожара във сърцето,

сълзите във очите пресуши.

От майчината обич към момчето

за своята снаха ще отдели.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Керанка Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бързо растат децата, неусетно...
    Този стих трябва да се включи в "Наръчник за бъдещи свекърви"
    ( думите ти в началото ме разбиха направо )
  • Ех,Кери,де да бяха всички свекърви като нея!Харесах!Поздрави!
  • Харесва ми.
    Много любов!
    Поздрави!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...