Сватба
Стиховете са посветени на сестра ми, която стана свекърва два пъти, :) но от ония, другите, добрите. :) Моля, не изпращайте ловната дружинка! :)
Отново бият празнични камбани,
задава се голяма веселба,
че двама млади днес се женят рано,
щастливи, с грейнали лица.
Усмихва се майката, гости посреща,
а във сърцето се вихри пожар
и пари в очите сълзата гореща.
Ах, сине, кога си така възмъжал?
Кога се изнизаха тези години?
До вчера бе още малко момче,
а днеска невястата водиш ми, сине,
и в погледа няма молба се чете.
Обичам я, майко, не мога без нея.
Обичам и тебе, знаеш нали?
Но тя е жената, с която копнея
да доживея до старини...
Жената, която до мене ще крачи
в трудни моменти, в радостни дни.
Със мен ще се смее и с мене ще плаче.
Недей я отблъсква, а я приеми.
Усмихва се майката, нежно прегръща
момичето на свойто голямо момче.
Добре дошла, дъще, в нашата къща!
Бъдете щастливи и много късмет!
Отново бият празнични камбани,
че беше днес голяма веселба.
Ожениха се двама млади рано.
Щастлива е и майката сега.
Утихна и пожара във сърцето,
сълзите във очите пресуши.
От майчината обич към момчето
за своята снаха ще отдели.
© Керанка Иванова All rights reserved.
Този стих трябва да се включи в "Наръчник за бъдещи свекърви"
( думите ти в началото ме разбиха направо )