29 ago 2008, 11:13

Сватба

  Poesía
900 0 8

Слънце - огън водата напива

и разбужда петлите,

в будни нощи мома-самодива

двора премита.

 

Рано сутрин момци-годежари

дома ще притичат...

тежък тъпан със майка ще жали

и ще нарича...

 

На косите пониква босилек,

тежка плитка снагата прегръща.

Идат хали, виелици идат,

годежари не връщат...

 

А във къщи, намръщен, стар татко

ще стои на вратата...

Насаме ще поплаче - за кратко.

                                      И ще проводи момата.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Славкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...