Aug 29, 2008, 11:13 AM

Сватба

  Poetry
905 0 8

Слънце - огън водата напива

и разбужда петлите,

в будни нощи мома-самодива

двора премита.

 

Рано сутрин момци-годежари

дома ще притичат...

тежък тъпан със майка ще жали

и ще нарича...

 

На косите пониква босилек,

тежка плитка снагата прегръща.

Идат хали, виелици идат,

годежари не връщат...

 

А във къщи, намръщен, стар татко

ще стои на вратата...

Насаме ще поплаче - за кратко.

                                      И ще проводи момата.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Славкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...