15 feb 2008, 23:25

Свенливо

Poesía » Otra

781 0 7

Над завивката снежна
подадох глава.
Слънце ме топли,
вятър ме гали.
Искам да се засмея,
поглед да вдигна,
но...
не смея.
Защото съм срамежливо,
затова ме наричат
кокиче свенливо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

стопли ме...погали ме...
нежна и мила душа ,си ти!
с обич, прекрасна.

2008-02-19T17:02:10+02:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Ех, че хубаво усещане с първи прочит,
за първо най-ранно красиво цвете, нека още да поспи,
пролетта идва!!!Прегръдки за теб!!!

2008-02-16T09:14:00+02:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

много срамежливо това кокиченце....
поздрави от вълчо!!!

2008-02-16T08:58:53+02:00
vitaniya (Таня Цветанова)

свенливо
кокиче, срамежливо
Усмивка

2008-02-16T08:29:21+02:00
Победител (Васил Георгиев)

Хареса ми много!Поздрави!

2008-02-16T07:42:49+02:00