Feb 15, 2008, 11:25 PM

Свенливо

Poetry » Other

776 0 7

Над завивката снежна
подадох глава.
Слънце ме топли,
вятър ме гали.
Искам да се засмея,
поглед да вдигна,
но...
не смея.
Защото съм срамежливо,
затова ме наричат
кокиче свенливо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

стопли ме...погали ме...
нежна и мила душа ,си ти!
с обич, прекрасна.

2008-02-19T17:02:10+02:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Ех, че хубаво усещане с първи прочит,
за първо най-ранно красиво цвете, нека още да поспи,
пролетта идва!!!Прегръдки за теб!!!

2008-02-16T09:14:00+02:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

много срамежливо това кокиченце....
поздрави от вълчо!!!

2008-02-16T08:58:53+02:00
vitaniya (Таня Цветанова)

свенливо
кокиче, срамежливо
Усмивка

2008-02-16T08:29:21+02:00
Победител (Васил Георгиев)

Хареса ми много!Поздрави!

2008-02-16T07:42:49+02:00