20 mar 2012, 2:27

Светци и шутове

  Poesía » Civil
1K 0 9

 

 

Буксува в тунела безправен народ,

понесъл към изхода мъртва Надежда.

Вперил очи в небесния свод,

закани към Бог и към дявол нарежда.

 

Мрачно стиснал последен петак,

пристъпя баща като демон от Ада,

гладът, е единствен и верен ятак,

където достойнството ничком не пада.

 

А в двореца се вихри приказен бал,

царедворци разменят поклони.

В генералски мундир, бъбрив феодал,

приема парада от клоуни.

 

Царството тъне в разруха и мрак,

но декорът е лъснат до блясък.

Само понякога някой простак,

в миг пропада под сцената с трясък...

 

Услужливи придворни потриват ръце -

друг е наведен сега над дръвника.

Вълк дирижира хор от овце,

с припева кървав да свикват.

 

Буксува в тунела безправен народ,

обречен на мъртва Надежда.

Оцъклил очи към небесния свод,

дявол молитви нарежда...

 

Кирето, 20.03.2012, Бургас

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ехаа, отдавна не бях чел стихотворение дето да ми хареса !
  • Поздравления за хубавото стихотворение!
  • Да!Абсурдът тук е още по-голям, заради страха, който властва с пълна сила,но и липсата на морал - сложно е, но... Поздравления за хубавия стих!
  • sisi,
    слагай усмихнатите човечета, че все повече заприличваме на озъбени такива! )

    Поздрави, Касиус! Да бъдетъй както казва римския Сенат!

    Илко,
    всеки разумен човек като Теб вижда отвъд думите.
  • Тръпки ме побиха от този зловещ финал!!!Наистина ли надеждата е мъртва?
    Не че искам да се заблуждавам, но като няма светлина в тунела, какво ни остава? Ами да припадаме предварително тогава, белким не видим най-страшното...
    Не че не си прав...
    Чакай и аз да сложа, като теб едно усмихнато човече, въпреки всичко...


Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...