20 мар. 2012 г., 02:27

Светци и шутове

1K 0 9

 

 

Буксува в тунела безправен народ,

понесъл към изхода мъртва Надежда.

Вперил очи в небесния свод,

закани към Бог и към дявол нарежда.

 

Мрачно стиснал последен петак,

пристъпя баща като демон от Ада,

гладът, е единствен и верен ятак,

където достойнството ничком не пада.

 

А в двореца се вихри приказен бал,

царедворци разменят поклони.

В генералски мундир, бъбрив феодал,

приема парада от клоуни.

 

Царството тъне в разруха и мрак,

но декорът е лъснат до блясък.

Само понякога някой простак,

в миг пропада под сцената с трясък...

 

Услужливи придворни потриват ръце -

друг е наведен сега над дръвника.

Вълк дирижира хор от овце,

с припева кървав да свикват.

 

Буксува в тунела безправен народ,

обречен на мъртва Надежда.

Оцъклил очи към небесния свод,

дявол молитви нарежда...

 

Кирето, 20.03.2012, Бургас

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Ганчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ехаа, отдавна не бях чел стихотворение дето да ми хареса !
  • Поздравления за хубавото стихотворение!
  • Да!Абсурдът тук е още по-голям, заради страха, който властва с пълна сила,но и липсата на морал - сложно е, но... Поздравления за хубавия стих!
  • sisi,
    слагай усмихнатите човечета, че все повече заприличваме на озъбени такива! )

    Поздрави, Касиус! Да бъдетъй както казва римския Сенат!

    Илко,
    всеки разумен човек като Теб вижда отвъд думите.
  • Тръпки ме побиха от този зловещ финал!!!Наистина ли надеждата е мъртва?
    Не че искам да се заблуждавам, но като няма светлина в тунела, какво ни остава? Ами да припадаме предварително тогава, белким не видим най-страшното...
    Не че не си прав...
    Чакай и аз да сложа, като теб едно усмихнато човече, въпреки всичко...


Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...