muhaninja (Кирил Ганчев)
226 929
Mar 20, 2012, 2:27 AM

Светци и шутове 

  Poetry » Civilian
836 0 9

 

 

Буксува в тунела безправен народ,

понесъл към изхода мъртва Надежда.

Вперил очи в небесния свод,

закани към Бог и към дявол нарежда.

 

Мрачно стиснал последен петак,

пристъпя баща като демон от Ада,

гладът, е единствен и верен ятак,

където достойнството ничком не пада.

 

А в двореца се вихри приказен бал,

царедворци разменят поклони.

В генералски мундир, бъбрив феодал,

приема парада от клоуни.

 

Царството тъне в разруха и мрак,

но декорът е лъснат до блясък.

Само понякога някой простак,

в миг пропада под сцената с трясък...

 

Услужливи придворни потриват ръце -

друг е наведен сега над дръвника.

Вълк дирижира хор от овце,

с припева кървав да свикват.

 

Буксува в тунела безправен народ,

обречен на мъртва Надежда.

Оцъклил очи към небесния свод,

дявол молитви нарежда...

 

Кирето, 20.03.2012, Бургас

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Кирил Ганчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ехаа, отдавна не бях чел стихотворение дето да ми хареса !
  • Поздравления за хубавото стихотворение!
  • Да!Абсурдът тук е още по-голям, заради страха, който властва с пълна сила,но и липсата на морал - сложно е, но... Поздравления за хубавия стих!
  • sisi,
    слагай усмихнатите човечета, че все повече заприличваме на озъбени такива! )

    Поздрави, Касиус! Да бъдетъй както казва римския Сенат!

    Илко,
    всеки разумен човек като Теб вижда отвъд думите.
  • Тръпки ме побиха от този зловещ финал!!!Наистина ли надеждата е мъртва?
    Не че искам да се заблуждавам, но като няма светлина в тунела, какво ни остава? Ами да припадаме предварително тогава, белким не видим най-страшното...
    Не че не си прав...
    Чакай и аз да сложа, като теб едно усмихнато човече, въпреки всичко...



  • Упадък до припадък. Май това ни чака...
  • Падането е свойство на всички тела с изгубен център на равновесие. Виж падението пък, е много свойствено за всеки обществен строй, когато му дойде времето за упадък.
  • Само едната Чест ни остана. Но научих от Живота, че Човек може да пада и прав...
  • гладът, е единствен и верен ятак,
    където достойнството ничком не пада.
Random works
: ??:??