Светци и шутове
Буксува в тунела безправен народ,
понесъл към изхода мъртва Надежда.
Вперил очи в небесния свод,
закани към Бог и към дявол нарежда.
Мрачно стиснал последен петак,
пристъпя баща като демон от Ада,
гладът, е единствен и верен ятак,
където достойнството ничком не пада.
А в двореца се вихри приказен бал,
царедворци разменят поклони.
В генералски мундир, бъбрив феодал,
приема парада от клоуни.
Царството тъне в разруха и мрак,
но декорът е лъснат до блясък.
Само понякога някой простак,
в миг пропада под сцената с трясък...
Услужливи придворни потриват ръце -
друг е наведен сега над дръвника.
Вълк дирижира хор от овце,
с припева кървав да свикват.
Буксува в тунела безправен народ,
обречен на мъртва Надежда.
Оцъклил очи към небесния свод,
дявол молитви нарежда...
Кирето, 20.03.2012, Бургас
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Ганчев Всички права запазени
Поздравления за хубавия стих! 
