26 oct 2017, 0:09

Светещи реки

890 7 15

Пролетните устни на света
идват със наболи перуники.
Утре ще е късно да те спра,
като никога да ме обичаш.
 
Може от това да ме е страх,
който има, има и да губи.
Тези перуники са без глас.
Истинските устни само любят.
 
Може ли закачка без пчела?
Жилото на слънце е невинно.
Сънищата сбъднати със нас
имат живостта на детелини.
 
Може без причина да вали,
щом китара в мене нарисуваш.
Във дланта ти – светещи реки.
Давя се, но само ти се струва.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сладури сте....дали ви заслужавам?
  • Уникален стих, Рени! Поздрави!
  • 'който има, има и да губи.'
    Впечатлена съм, както и от заглавието.
    Препрочитам...
  • Подозирам те в мъдрост.
    Красива при това...
  • Благодаря за отделеното време....хубави почивни дни желая на всички!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...